Спри да биеш, засрами се!!!
Един остана и ти го прогони,
спри да биеш, не помагащ,
само болка причиняваш,
спри да биеш разбери ме,
не искам вече да те има,
спри да биеш ще заплача,
много искам да заплача

Една остана и замина,
Замина без никой да я е гонил
отива без да са я канили
отива без да мисли, отива знаейки,
даже и не плаче , спри да биеш ....
аз не искам да остане....

Стига си наричал, само ме погубваш
А дали сам не се погубвам
Нека всичко да продадем и да заминем
Някъде където всички са истински живи
И където всички играят и не мислят
Да отидем там където всички знаят,
Като рибите – всички знаят ....

24/06/2006

Да нахлузиш мечтите

Е,не всичко е толкова просто.
Да се събудиш рано сутрин
и да нахлузиш мечтите си,
да затвориш в картонена кутия страховете си
и да я пъхнеш под леглото.
Размисляйки заключаваш,че така ти харесва
и слагаш още едно зрънце в кашона.
Не може и прах да хване,
постоянно ровиш в него,
оставяш, вземаш ,изхвърляш.
Има място за всичко,
до края на живота ти-ще се напълни,
но до тогава има място за всичко.
Тръгни по-рано тази сутрин!
Нищо ,че посоките са различни.
Разкърши се от скованото неудобство и
потегли по-тъмно.
Никой не трябва да знае,къде отиваш,
нали си сама, едва ли ще ни липсваш,
повярвай пътя ще си остане същият,
дори и без теб.
Може и да ни разчувстваш,а може би не,
но дали те интересува,
на теб така ти е добре.
Говори малко,за да не те забележат,
когато стигнеш пътя отври си раницата
от буклокчивите си желания
и добре ги усвои!
Е,кашона си е с теб ,без него никъде не тръгваш.
В него си ти, без маска ,идеално грозна,
в него всичко си е на мястото.
А ти си мислиш,че всичко е просто,
не,
това просто си ти.

Благоевград 09.06.2003г.

 Когато облаците са надвиснали над земята и времето те кара да си, мъглив, леко замаян и всичко е като че ли
си в Мордор, оня Мордор, никак негостоприемен, и не приема по никакъв начин чужденците, които се опитват да променят нещата. Единственото, което ти остава е дасе наслаждаваш на дългия set смоот джаз, които се рее от радиото, и да ухажваш възглавницата на изгорелия от фасовете диван.Чувстваш се като заспал на египетски котон, даже и не подозирам какво е това, но ми звучи както в Рая. Постоянно се опитваш да изливаш събуждащите се приятни моменти рано сутрин, които са останали в главата ти от времето, когато се събуждаше с най-красивата жена на земята.”Всичко е сън”, някои ще каже, но имам моменти, в които сънят е по-реален от най-реалната Айнщайнова относителна действителност. Димът на цигарата ми замъглява оскъдната светлина на бюрото и наистина всичко е като в сън, да ама не. Гръмотевиците напомнят настойчиво за себе си, сякаш, че съм ги забравил. Петък вечер е и купонът, които се заформя на 1 час път от теб, те кара да искаш да заспиш още по-дълбоко и да прегърнеш най-големия си приятел в топлите дъждовни нощи - твоята възглавница, с която не си се разделял от 15 години, с изключение на дните, прекарани в армията (малко романтика). Голямо парти, което с удоволствие ще пропуснеш и ще предпочетеш да се насладиш на студения портокалов сок с водка в петъчната мордорова нощ. Малко самота никога не е излишна, особено когато предчувстваш, че никой няма да усети липсата ти на вече прословутия купон. И всичко отново е като сън. Сутринта попитах момичето, до което се събудих, какво говорихме предната нощ.”Ние дори не сме имали време да говорим снощи”, каза ми тя засрамено,”Не, настоях, не беше ли нещо за новата ми камера, която купих преди два дни”,”Това ли, та това бе преди една седмица и скъпата ти играчка вече не е нова”, подхвърли с усмивка. Сега си мисля, че не само съня си губя, а и част от трезвото съзнание.Усмихнах се след всичко това и отидох да си взема събуждащия душ преди работа. Поредното доказателство на Айнщайновите думи, че всичко е относително...(под душа). Колко ли хора се чувстват щастливи поне наполовина колкото аз в тази влажна, изпълнена с цигарен дим и водка с портокалов сок вечер. Колко ли от познатите ми, а и от всички по земята, се плъзгат със звуците на “истинската любов”, за която пеят ... Сигурно са много, лека усмивка и поредната глътка опознаваща самота. И така, всичко е спомен за добре прекарани нощи и пропуснати купони (с усмивка). Всички са навън, а аз затварям блажено очи и ги карам да повтарят след мен: лека нощ облаци, лека нощ звезди, но те са зад облаците, лека нощ шумотевици навсякъде около мен, лека нощ влажен въздух