Не искам да те докосвам повече
Не искам да те слушам повече
всичко вече е завършено,
завършено и така съвършено.
Сянката я няма - остана в миналото,
изгуби се в дните прекарани с теб.
Сега не искам и да те гледам,
както ти по-рано мен.


Далече в тъмнината,
надолу в тъмната дупка
Слизаш по стълбата
не те виждам, надолу
по стълбата
в красивата тъмнина
Черна, празна и тъмна дупка!
Плашеща красота.
Хаос от плачещи очи.
Дълбоко в мрака.
Вземи ме и ме пусни по средата
Нека падна в шума на реката.



Е сега не знам къде си
Сега съм в тъмнината и летя
надолу, но съм щастлив
Летя към шума на реката


IX.2002

Трябва да си полудял,
трябва да имаш истинска нужда.
Да прокараш през разредените си коси
измършавяла ръка,
да спреш за малко в миг на страх
и да докоснеш линията на безкрая
над мъгливите облаци.

Да ти трябва крачица само,
за да намериш някакво парченце
от не разпиляната по равно между хората
в скитащото се пространство, вечност
Да не можеш да откъснеш краката си
от раздраната земя,
да си изгубил силата по пътя и да пропускаш
ден след ден ...след ден.

2003