Saturday, July 08, 2006

Още един запълни списъка.

Когато станах тази мъглява сутрин,
започнах да ровичкам из шкафчетата си,
ровех - исках да намеря старата ученическа тетрадка
тетрадката в която на последните страници те рисувах .
Винаги беше със сини очи и с много черни коси,
сега ми иде да ревна като се сетя за тази тетрадка.
Искам да се разплача за теб.
липсва ми погледат ти с мастиленото синьо в него
липсва ми мастилено синята ти коса ,
липсва ми мечтата ми,липсва ми една драсканица …
Сега след толкова години,изминали в не толкоз смислен път,
не спирам да надничам в чуждите тетрадки, книги,
дори във детските буквари.
Разгръщам ги и чакам, чакам моята мастилена жена.
Драконът се завъртя
и с изискан пирует се заби в твърдата земя,
потъна в корените на тревата,
опитвайки се да се измъкне на повърхността.
Изяден бе от заблуден червй,порещ
калната пръст,
изтръгнат от калта, го изкълваха кокощките,
изриха го трудно,но червея им беше вкусен.
На Дракона му писна и изкочи,
разпарящ де що се изправи пред него,
започна да се гърчи от непоносима,
дори и за дракон болка,
килна се наляво,после на дясно,
изтупа се,предаде си ободряващ вид
и тромаво тръгна към края на дните си.

Добринище 09.2002г
Една идея породена от
безмислено упорство.
Разтворена в главата ти
с малко скоростно съчуствие,
разбъркана с неясни мисли,
разкрила цялата си чистота,
безкрайно ясна,
както никога не е била.
Видя в главата си простора,
разтворен в капчица отрова.
Усети тежестта на дните,
оловото в костите пропито,
крилатите ненужни спомени
и масите препълнени с гости.
Часовникът в безвремие заспал,
размърдал частите строшени,
претърсил цялото си “царство”,
разграбено и унизено- празно.
Обърна се и тихичко заспа
Билет за твоята душа.

Добринище 11.11.2001г.