Thursday, June 01, 2006

 И само мъничко от теб помага ми да настръхна,
заедно с малкото щастие останало ми от последните дни.
всичко това е в главата ми,искам да се видя,
където и да отида.
Само там където си плащам мога да разбера всичко,
което е в главата ми.
Където и да отида ,когато си затворя очите,
виждам себе си в различни дрехи.
(обичам да говоря с разни хора,
всичко това е в главата ми)
Пропушвам,спирам,напивам се,изтрезнявам
и със затаен дъх зяпам хората,които
си споделят разни тайни.

Благоевград.

Похарчих всичките пари и отново тръгнах на СТОП,
пуснах walkman-а си и закрачих през улиците ...
набивах разкървавените си крака, крачка след крачка
и си преправях път през плетовете от човеци.
Зебри и Булеварди,като кръвни вени събуждаха
града и в най-оживеното време на деня не спираше
да се тресе от удоволствието на живота,
като малко свежа кръв си тръгвах през
наскоро отворената рана от разбития буркан
в главата му.
Малка капка свежа кръв от първите изтекли свежести...
Затворих вратата и заклюх последния изход за НАВЪН...

Благоевград.

Разхвърлени по плажа сърфове ,
отворени в морето врати очакват разливането на солта.
Опустошаваме ръждясалите каски,
прикриваме умело същността си
зад дървета от човешки маски
младата трева расте в подножието на хълма,
пробива си път през твъурдите скали.
В града на мечтите, крача по изтъркани пътеки
През пръстите ми минават пропуснати моменти,
скритата прохлада ме събуди зад близкия завой.
Стъпвам приглушено по препълнените улици,
разтворени в земята пътища продиращи я без пощада.
Не спирам да вдишвам от отчаянието....

Благоевград.