Да нахлузиш мечтите

Е,не всичко е толкова просто.
Да се събудиш рано сутрин
и да нахлузиш мечтите си,
да затвориш в картонена кутия страховете си
и да я пъхнеш под леглото.
Размисляйки заключаваш,че така ти харесва
и слагаш още едно зрънце в кашона.
Не може и прах да хване,
постоянно ровиш в него,
оставяш, вземаш ,изхвърляш.
Има място за всичко,
до края на живота ти-ще се напълни,
но до тогава има място за всичко.
Тръгни по-рано тази сутрин!
Нищо ,че посоките са различни.
Разкърши се от скованото неудобство и
потегли по-тъмно.
Никой не трябва да знае,къде отиваш,
нали си сама, едва ли ще ни липсваш,
повярвай пътя ще си остане същият,
дори и без теб.
Може и да ни разчувстваш,а може би не,
но дали те интересува,
на теб така ти е добре.
Говори малко,за да не те забележат,
когато стигнеш пътя отври си раницата
от буклокчивите си желания
и добре ги усвои!
Е,кашона си е с теб ,без него никъде не тръгваш.
В него си ти, без маска ,идеално грозна,
в него всичко си е на мястото.
А ти си мислиш,че всичко е просто,
не,
това просто си ти.

Благоевград 09.06.2003г.