Kаменни стени посрещам денем,
нощем гости чакам.
Само мигове на страшни,
тежки викове на страсти,
идват подире ми на пръсти.

Тихичко потръпва почеркът ми на вратата,
помня го и още чакам да посрещна нощем гостта
от далечното и непознато вечно.

Всяваш всичко се преструва, казвам,
И се обръщам към безкрая на непознатото неосъзнато.

Питам и разпитвам всеки тук
И на почерка раздавам и задавам
явни и неявни, ясни, простички въпроси,
за вратата и резето, за простора
пълен с непознати хора и де що
чини тук в непознати,
любен и разлюбван ,
никому ненужен дух.


юли 2005 САЩ